На гените ли се дължи ОКР?
Като при повечето психични проблеми гените участват във възникването и на обсесивно-компулсивното разстройство. В семействата на пациенти с ОКР по-често има засегнати близки роднини (родители, деца, братя и сестри и т.н.). [1]
Има данни и че колкото по-голям е делът на гените при един човек с ОКР, толкова по-рано започва състоянието (напр. в детска или юношеска възраст вместо в зряла) . Обобщено се счита, че херетабилитетът при ОКР (т.е. ролята на гените в риска човек да развие това състояние) е около 55% при децата и юношите с ОКР и около 40% при възрастните хора. [2]
Тези проценти показват, че макар гените да играят роля при ОКР, те далеч не са единствената причина за възникване на състоянието. Човек с ОКР няма “автоматично” да предаде състоянието на децата си. При родител с ОКР рискът за неговото дете се покачва от 2-3% (при общото население) до 10-11%. [3]
За да се “отключи” състоянието, са нужни и фактори от средата – усложнения около раждането, психотравмени преживявания (вкл. в детството), израстване в бедност, продължителни периоди на стрес и промени в живота на човека, други психични проблеми и пр. [4]
Кои гени са свързани с ОКР?
Рискът от обсесивно-компулсивното разстройство не се дължи на един единствен ген и все още се изяснява кои генетични варианти играят роля в състоянието.
Установена е връзка най-вече с гени, свързани с невромедиатора серотонин (също както и при депресията и тревожните разстройства). Сред най-подробно изучаваните гени е SLC6A4 – ген, който кодира серотониновия транспортер (протеин, пренасящ серотониновите молекули през клетъчната мембрана). Това е логично, тъй като антидепресантите от групата на “селективните инхибитори на обратното захващане на серотонин” (т.нар. SSRI) са първа линия в медикаментозното лечение на ОКР.
Установени са още и генетични варианти, свързани с невромедиаторите глутамат и допамин, но те са по-слабо изучени. [5]
[1] Steinhausen et al. – Family aggregation and risk factors of obsessive-compulsive disorders in a nationwide three-generation study; Depress Anxiety. 2014 Apr;31(4):361
[2] Grootheest et al. – Twin studies on obsessive-compulsive disorder: a review – Twin Res Hum Genet . 2005 Oct;8(5):450-8.
[3] Nestadt et al. – Genetics of OCD – Psychiatr Clin North Am. 2010 Mar;33(1):141–158.
[4] De Barros et al. – Risk factors for obsessive-compulsive symptoms. Follow-up of a community-based youth cohort – Eur Child Adolesc Psychiatry . 2021 Jan;30(1):89-104. doi: 10.1007/s00787-020-01495-7. Epub 2020 Feb 19.
[5] Purty et al. – Genetics of obsessive-compulsive disorder – Indian J Psychiatry. 2019 Jan;61(Suppl 1):S37–S42.