Какво е телесно дисморфно разстройство?

Много хора не харесват напълно своя външен вид. За някои обаче загрижеността за даден аспект от тялото отнема много време и причинява значително емоционално страдание или пречи на ежедневното функциониране. В такива случаи може да се касае за телесно дисморфно разстройство, известно още като дисморфофобия. То представлява психично разстройство, свързано с прекомерно фокусиране върху дадени аспекти от външния вид, които човекът възприема като сериозни недостатъци, въпреки че останалите хора не ги намират за такива. Прекомерното фокусиране, освен че отнема значително количество време, често предизвиква тревожност, тъга или гняв. Хората с телесно дисморфно разстройство изпитват силна неприязън към един или повече аспекти на външния си вид.

Хората с телесно дисморфно разстройство силно не харесват един или няколко аспекта на външния си вид. Често срещани части на тялото, върху които се насочва фокусът, включват:

• Лицето – очи, нос, вежди, устни, челюст, брадичка, зъби
• Кожата – тен/цвят, характеристики
• Косата и телесното окосмяване – текстура, обем, количество
• Телосложението – височина, мускулатура
• Гърдите – размер, симетрия 

Хората с телесно дисморфно разстройство вярват, че частите на тялото им, с които е свързана тревожността, са грозни, ненормални, деформирани или обезобразени. Често мислите, свързани с тези части на тялото, са ориентирани около:

• Дефекти: Частта от тялото се възприема като „деформирана“ или „неправилна“.
• Цвят: например “Лицето ми е твърде бледо/червено/на петна” и т.н.
• Форма/размер: например “Бицепсите ми са твърде мършави.”
• Асиметрия/несъразмерност: например “Веждите ми са различни.”

Хората с телесно дисморфно разстройство опитват да потиснат тези неприятни чувства като изпълняват повторяеми компулсивни действия или ритуали. Често срещани компулсии/ритуали включват:

• Прекарване на много време в разглеждане на недостатъците пред огледалото или в друга отразяващасветлината повърхност
• Прикриване или покриване на нехаресваните части на тялото
• Повторяеми въпроси към останалите относно външния вид (търсене на уверение)
• Чести козметични процедури (например дерматологични или хирургични)
• Прекомерни грижи за външния вид
• Компулсивно чоплене на кожата

Загрижеността за външния вид и повторяемите компулсивни поведения нарушават ежедневието на засегнатия човек и способността му да извършва дейностите, които цени, като например работа, ходене на училище или прекарване на време с приятелите или семейството.

Как се диагностицира телесно дисморфно разстройство?

Специалистите психиатри – за предпочитане такива с опит в работата с телесно дисморфно разстройство – търсят следните признаци:

1. Прекомерна загриженост за външния вид: Хората с това разстройство са прекомерно фокусирани върху един или няколко аспекта на външния си вид и обикновено прекарват поне един час дневно в мисли, свързани с тях.
2. Повторяеми компулсивни поведения: Тревожността при телесно дисморфно разстройство води до компулсивни поведения, с които хората целят да поправят, скрият, проверят или получат уверение във връзка с нехаресваните части на тялото. Тези поведения обикновено са времеемки и трудно могат да бъдат контролирани или прекратени. 

Телесното дисморфно разстройство в цифри

Разстройството се среща при около 2% от населението. Разпространено е сред хора от целия свят, независимо от тяхната расовата и етническа принадлежност, пол или социалноикономическия статус.

• Хора на почти всяка възраст могат да бъдат засегнати, като първите симптоми най-често се проявяват около 12-13-годишна възраст. В около две трети от случаите симптомите стартират преди 18-годишна възраст.
• Около три четвърти от хората с телесно дисморфно разстройство търсят козметични процедури (хирургични, дерматологични или дентални) във връзка със своите притеснения. Между 26 и 40% прибягват до пластична хирургия.
• Честотата на мислите, свързани със самоубийство, е между 10 и 25 пъти по-висока в сравнение с общото население. Близо 80% от хората с телесно дисморфно разстройство са имали самоубийствени мисли, а един от четири е правил опит за самоубийство.
• Телесното дисморфно разстройство рядко бива разпознавано и диагностицирано, въпреки че не е рядко състояние. Много специалисти в областта на психичното здраве са по-слабо запознати с него, отколкото с други психични разстройства.

*Половите разлики все още се дискутират в научната литература. Ще продължим да добавяме информация по отношение на пола с актуализацията на научните данни.

Как се лекува телесно дисморфно разстройство?

Най-ефективната терапия за телесно дисморфно разстройство е когнитивно-поведенческата терапия (КПТ), адаптирана конкретно към характерните дисморфофобни симптоми и/или медикаментозно лечение чрез инхибитори на обратното захващане на серотонина (SRI). Тези терапевтични методи обикновено подобряват качеството на живот и ежедневното функциониране, като същевременно ограничават тревожността, свързана с външния вид, както и компулсивните поведения. 

Ефективността на КПТ при телесно дисморфно разстройство е доказана както при индивидуална работа, така и при групова психотерапия.

• Към момента когнитивно-поведенческата терапия е единствената психотерапевтична модалност, чиято ефективност при телесно дисморфно разстройство е подкрепена от научни изследвания.
• Терапевтът и засегнатият човек работят в екип, за да установят и променят проблемните вярвания и поведенчески модели. 
• Освен че е ефективна върху конкретните симптоми на дисморфофобия, КПТ доказано влияе положително и върху свързаните с нея депресия, себеразбиране, възприятие за тялото, самочувствие и социална тревожност.

Лекарствената категория инхибитори на обратното захващане на серотонина (SRI), познати също като селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI), са първа линия медикаментозна терапия за телесно дисморфно разстройство.

• Те представляват „антидепресанти“, но също така ограничават обсесивно-компулсивната симптоматика, свързана с възприятието на тялото.
• Към момента няма лекарствени средства, одобрени официално от Агенцията по контрол на храните и лекарствата в САЩ (FDA) или от Европейската агенция по лекарствата (EMA) за лечение на телесно дисморфно разстройство. Въпреки това научните изследвания и клиничният опит показват, че инхибиторите на обратното захващане на серотонина (SRI) са безопасни и ефективни при повечето засегнати хора.
• Същите медикаменти подобряват и свързаните/често съпътстващите състояния като депресия, тревожност, социална тревожност, суицидно мислене, както и ежедневното функциониране и качеството на живот.
• Често е необходим прием на високи дози SRI медикаменти. 

Хората с лека до умерена степен на проявление на разстройството биха могли да се повлияят както от КПТ, така и от медикаментозно лечение. При по-тежко засегнатите се препоръчва комбиниран подход от лекарства и психотерапия.

• Медикаментозното лечение винаги е препоръчително при хора с висока степен на самоубийствени мисли. 

Козметичните процедури и пластичната хирургия са непрепоръчителни при хора с телесно дисморфно разстройство, тъй като рядко са ефикасни и понякога могат да влошат симптоматиката.

Телесно дисморфно разстойство и самоубийство 

Самоубийството може да бъде плашеща тема, но тя е значима за хората, страдащи от телесно дисморфно разстройство. Около 80% от засегнатите съобщават, че са имали мисли за самоубийство в даден период от живота си, а един от четирима е правил опит за самоубийство. Рискът от смърт при опит за самоубийство също е значително повишен. Мислите и действията, свързани със самоубийство, често са следствие от самите симптоми на телесното дисморфно разстройство. 

Независимо от причината, жизненоважно е да разпознаете повишения риск от самоубийство и да потърсите незабавно специализирана помощ, ако Вие или Ваш близък има самоубийствени мисли.

В случай че някой е в непосредствена опасност да навреди на себе си, свържете се незабавно със Спешна медицинска помощ – тел. 112 или 150. 

За гр. София е достъпна денонощна спешна психиатрична помощ към Център за психично здраве “Проф. Никола Шипковенски”: София, ул. Екзарх Йосиф 59, тел. 02/981 00 06.

Други ресурси:

• Телефони на доверието към БЧК 

• • • София: 02/81 64 892 и 02/ 492 30 30
    • Ямбол: 046/662 904 и 046/ 662 904

• Телефон на доверието към Столична РЗИ

• • • 02/813 04 75 (понеделник-петък от 8:30 до 10:00 и от 15:00 до 17:00 ч.)

• Национална телефонна линия за деца – тел. 116 111

Ресурси (на английски език)

За да научите повече и да намерите помощ, посетете: www.HelpforBDD.org  

За информация за тийнейджъри и млади възрастни: www.HelpforBDD.org/teens-young-adults  

За информация за семействата на засегнатите от телесно дисморфно разстройство: HelpforBDD.org/for-families 

Тази брошура е базирана на информацията от www.iocdf.org и е преведена и адаптирана от екипа на Сдружение „Окрилени заедно“. За повече информация за ОКР и свързани разстройства, посетете www.okrilenizaedno.bg